1.08.2008 г., 0:18

Без муза

758 0 7
Вече нямам вдъхновение,
бягат римите далече.
Пак съм в мъртвото вълнение,
и навътре ме повлече.

Нямам за какво да пиша,
всичко ми е някак пусто.
Ям и спя, по навик дишам,
липсва ми основно чувство.

Правя кратка равносметка,
явно съм съвсем различен.
"Аз"-ът не стои във клетка,
той е жив и динамичен.

Бях поет, но днес не съм.
а какво съм - и това не зная.
Без любов съм като в сън,
лутам се - слепец в безкрая.

Всъщност, има ли значение...
"Утре" ще предложи друго.
Ще се заредя докрай с търпение
и ще чакам ново чудо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...