Без небе най-силно се обича
Скитнице, любов, ти победи,
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих,
смисълът за тебе неприкрит е.
Седем от небетата простих,
от земята гледам те в очите.
Хайде, скъпа, смелост събери
и кажи: Тъгата ти отива.
Кърпя осмото небе, дори,
да е с тръни само и коприва.
Погледни ме с искрени очи,
свят побра душата – уж е птича.
Скитнице, от мене научѝ –
без небе най-силно се обича.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Онази невъзможна любов. Към всичко, не само към хора. Град, море, животинче, което си е отишло, ако щеш. Колкото по-невъзможна (безнебесна), толкова по-всепоглъщаща.
