БЕЗ ПОКРИВ
БЕЗ ПОКРИВ
Вали дъждът и пее вятър-скитник.
Листата падат със въздишка.
Трепереща, душата ми привиква,
и с устни по стъклата пише.
Дъждът вали и пее вятърът самотник.
В очите капките напират.
Пред мен затварят се врати и хлопват.
Без покрив съм, но не умирам.
Вали дъждът и пее вятър-скитник.
Листата падат със въздишка.
Трепереща, душата ми привиква,
и с устни по стъклата пише.
Дъждът вали и пее вятърът самотник.
В очите капките напират.
Пред мен затварят се врати и хлопват.
Без покрив съм, но не умирам.
© Венцислав All rights reserved.
