Без право на отговор
БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР
Ще ми е жал за няколко неща,
преди пред Бог свещта ми да угасне.
Живях без сан, богатство и баща,
понякога и в приказка прекрасна.
Каквото имах, имах и по сто –
и изгреви, и залези, и друми,
едно опърпано добро гнездо,
трохички сухи, топлите ти думи.
Ала да видя нивгаш не успях
росата как набъбва по тревата,
как сойката с наивния си смях
разпаря рязко сутрин синевата.
Къде зимува юли, не разбрах
и как се връща в моята градина –
с жасмините и звездния си прах,
и как лозата се изпълва с вино.
Отде дошла съм, също не узнах.
Не знам защо и татко е заминал,
преди да чуе първия ми смях
и няма да се върне – сто години.
И как услажда се паница боб
с вода, червен пипер и стръкче риган.
Вселената е пълна със любов –
но тя – защо? – на всички не достига.
Дано намеря отговора там,
където няма електронни пощи,
и Бог се скита – уморен и сам,
и аз го викам в лунните си нощи
© Валентина Йотова All rights reserved.
Чакам те юли да те бия на табла, Валюше 
