Без себе си

Mar 19, 2007, 8:43 AM

Poetry

589 0 0

Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува
безлики, мъртви картини...
и в една мъничка вселена
заличава всички светещи искрици...
Една отхвърлила себе си душа...
потънала в собствената си пустота...
без желание за борба,
потопила се в грешни страсти на плътта... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Двете
Vehicle

Standing by the roadside, Taking in the view Betty's looking lonely Looking for a crew Holding cherr...
Selfrighteous

Tongue is as sharp as Muramasa blade; it moves without regard, cuts though everything......
Nightflower

Flowers of the night, they're coming uninvited. The messenger of light hunts them with exitement. Th...

More works »