Без сълзи, болка, мъка и тъга...
Не искам никога да виждам сълзи
във твоите прекрасни, зелени очи.
Искам само твоята сияйна усмивка
пред мен да грее, ден и нощ,
да не ми дава нито миг почивка,
само тя ми дава сила и мощ.
Не искам никога да виждам мъка,
нищо, че на Купидон му е крив лъка.
Искам, че си щастлива да си личи,
да си много радостна и весела, дори
да не виждаш слънчевите лъчи.
Знай, че моето сърце за твоето гори!
Не искам никога да виждам тъга
по твоята стройна, права снага.
Искам само да бъдеш до мен,
да ме държиш здраво за ръка,
да бъдеш във всеки мой ден
и с години напред да бъде така.
Не искам никога да виждам болка
и на дявола да бъдеш доброволка.
Искам да знаеш, че усетя ли ритъма
на ангелското ти, любящо сърце,
няма за мен вече мрак и тъма
и моето става по-леко от перце.
Обичам те! Просто исках да ти кажа,
че те обичам. Да успея да ти покажа,
че за теб съм готов на всичко,
и сега искам само едно, едничко –
искам теб. Само теб. Тук и сега!
Без сълзи, болка, мъка и тъга.
© Георги Георгиев All rights reserved.
