Feb 15, 2011, 6:52 PM

Без Теб

  Poetry » Love
667 0 1

Навън вали а аз пиша тези редове

Навън вали а аз мисля все за теб

Навън вали но и вътре в мен вали

 

Не казвам че не мога да те преживея

Не казвам че си и единствен

Не казвам колкото е обичам

 

Едва ли ще бъда някога с теб

Едва ли някога ще те забравя

Едва ли някога ще свикна с тези мисъл

                                 „че вече си с друга”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...