Nov 22, 2013, 9:27 PM

Без теб

  Poetry » Love
566 0 0

Животът ми и без теб ще продължи.
Но ще ми е трудно, нали!?
Докато с болката се преборя,
докато раните си излекувам,
докато любовта си погреба,
докато чувствата изтръгна,
докато спомените залича.
Ще ми е трудно, нали!?

Но как, как ми кажи,
на сърцето да заповядам
да спре да те обича.
Как на тялото да кажа
да спре да те желае.
Как на устните да прошепна,
че вече няма да те целуват.
Как на ръцете да кажа,
че вече няма да те милват.
Как, кажи ми как, да те забравя.

Защо си мисля, че без теб
ще мога да живея?
Защо си мисля, че за теб
не ще копнея?
Защо си мисля, че с болката
ще се преборя?
Защо си мисля, че ще спра
да те обичам?
Защо? Защо си мисля за такива неща?
Като знам, че е невъзможно това?

denisima - 10.11.2013 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...