Jul 24, 2008, 6:21 AM

Без теб

  Poetry » Love
834 0 10
Без теб сив бе моят свят,
без теб нямаше денят ми цвят,
без теб звездите никога не изгряха,
без теб сълзи вместо дъжд валяха.

Без теб изживявах своята младост,
облечена в бледост и тъга,
искам с теб до дълбока старост,
да преживея всичко изпуснато до сега.

Без теб, без теб аз бях сиротна,
но ето, намерих те и с мен си ти сега,
нека във вълните на любовта да се впуснем,
хванати ръка за ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...