Jul 24, 2008, 6:21 AM

Без теб

  Poetry » Love
831 0 10
Без теб сив бе моят свят,
без теб нямаше денят ми цвят,
без теб звездите никога не изгряха,
без теб сълзи вместо дъжд валяха.

Без теб изживявах своята младост,
облечена в бледост и тъга,
искам с теб до дълбока старост,
да преживея всичко изпуснато до сега.

Без теб, без теб аз бях сиротна,
но ето, намерих те и с мен си ти сега,
нека във вълните на любовта да се впуснем,
хванати ръка за ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...