stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
Oct 20, 2016, 1:38 PM

Без теб 

  Poetry » Love
1255 5 7

Без теб земята спря да се върти.

Угасна слънцето. Звездите изгоряха.

Изтри морето нашите следи.

Умирах бавно сякаш...

 

Бе странно, че животът продължи,

но сякаш отстрани. Бях просто зрител.

Завиждах на щастливите искри

на другите в очите.

 

Изнизваха се дните ми едва.

Опитвах се да дишам, да се смея.

Напук на болката – аз оцелях !

Научих се без тебе да живея !

 

Опитвам се докрай добра да бъда –

да не проклинам, да не те виня.

Не съм аз Бог,  за да те съдя.

Не съм аз Бог, за да простя...

 

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Изстрадано... Докосващо...
  • Благодаря от сърце, Мария! Нямам претенции за майсторство, само за искреност. Аз просто пиша, както го усещам - простичко и кратко. Усмихнат ден, Мария!!!😊
  • Пишеш с лекота, перото ти е обиграно и вълнуващо. Добре дошла сред откровенците, Ваня!
  • Хубав и затрогващ стих, Ваня! Казват, че времето лекува!
  • Да, вълнуващи стихове!!!
  • Чудесно начало, Ваня! Добре дошла на страниците в Откровения.
    Колко хора са в състояние да опростят напълно, причинена им от друг болка и разочарование. Може би тези, които съвършено владеят вътрешния си свят. Не познавам такива. Да, верният път е този на прошката. Но... дори да го заявяваме на всеослушание, дори да се опитваме да убедим сами - себе си, че сме дали пълно опрощение, нейде, дълбоко в нас, още мъждука живото въгленче на обвинение и неприязън към наранилия ни. Между двете финални редчета е заложен точно този нюанс. Затова възприемам стихото като искрено и достоверно.
Random works
: ??:??