Без теб
Без теб земята спря да се върти.
Угасна слънцето. Звездите изгоряха.
Изтри морето нашите следи.
Умирах бавно сякаш...
Бе странно, че животът продължи,
но сякаш отстрани. Бях просто зрител.
Завиждах на щастливите искри
на другите в очите.
Изнизваха се дните ми едва.
Опитвах се да дишам, да се смея.
Напук на болката – аз оцелях !
Научих се без тебе да живея !
Опитвам се докрай добра да бъда –
да не проклинам, да не те виня.
Не съм аз Бог, за да те съдя.
Не съм аз Бог, за да простя...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
