Без теб

Jan 3, 2017, 5:26 PM

Poetry » Other

555 2 8

Всеки миг без теб е като вечност,
изгубена във бяла тишина.
Раздираща, ограбваща далечност,
студена, нежелана свобода.

Без теб дори през лятото е зима.
Денят е нощ. Нощта е самота.
И всяка песен, някога любима,
ми носи само болка и тъга.

Без теб е ветровито и дъждовно.
И птиците са с счупени крила.
И сладкото нагарча ми отровно.
На празниците липсва светлина.

Без теб... Без теб съм празна. Нямам име.
Замръзнал ручей, вечер без луна.
И всеки миг е вечност, и боли ме,
изгубена във бяла тишина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Незабравима (Кремена Стоева)

2017-01-12T11:47:18+02:00

Тъжно и толкова хубаво написано!
rumbic (Руми)

2017-01-12T10:55:48+02:00

Прекрасно стихотворение, въпреки болката и тъгата, но пък си намерила толкова точни изрази, с които ясно подчертаваш душевното състояние на лирическата! Поздравявам те, Мануела!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-01-04T16:23:05+02:00

Днес попадам все на качествени стихове...Поздравите ми!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-01-04T11:55:47+02:00

Думичките ти попиват така дълбоко в мен...
Постоях си дълго тук.
Веси_Еси (Еси)

2017-01-04T08:32:14+02:00

Самотата винаги е тъжна. Усетих я чрез този стих. Поздрави!
contessa (Светла Асенова)

2017-01-04T00:27:47+02:00

Горчива тишина...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-01-03T23:27:58+02:00

"Без теб" винаги ражда самота,а тя твори стихове.
Харесах.Поздрав!
LenaNik (ЕЛена Ник)

2017-01-03T22:46:59+02:00

В типичния твоя стил, който аз харесвам.