Без теб
Всеки миг без теб е като вечност,
изгубена във бяла тишина.
Раздираща, ограбваща далечност,
студена, нежелана свобода.
Без теб дори през лятото е зима.
Денят е нощ. Нощта е самота.
И всяка песен, някога любима,
ми носи само болка и тъга.
Без теб е ветровито и дъждовно.
И птиците са с счупени крила.
И сладкото нагарча ми отровно.
На празниците липсва светлина.
Без теб... Без теб съм празна. Нямам име.
Замръзнал ручей, вечер без луна.
И всеки миг е вечност, и боли ме,
изгубена във бяла тишина.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
