manuela822000 (Мануела Бъчварова)
218 400
3.01.2017 г., 17:26 ч.

Без теб 

  Поезия » Друга
554 2 8

Всеки миг без теб е като вечност,
изгубена във бяла тишина.
Раздираща, ограбваща далечност,
студена, нежелана свобода.

 

Без теб дори през лятото е зима.
Денят е нощ. Нощта е самота.
И всяка песен, някога любима,
ми носи само болка и тъга.

 

Без теб е ветровито и дъждовно.
И птиците са с счупени крила.
И сладкото нагарча ми отровно.
На празниците липсва светлина.

 

Без теб... Без теб съм празна. Нямам име.
Замръзнал ручей, вечер без луна.
И всеки миг е вечност, и боли ме,
изгубена във бяла тишина.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и толкова хубаво написано!
  • Прекрасно стихотворение, въпреки болката и тъгата, но пък си намерила толкова точни изрази, с които ясно подчертаваш душевното състояние на лирическата! Поздравявам те, Мануела!
  • Днес попадам все на качествени стихове...Поздравите ми!
  • Думичките ти попиват така дълбоко в мен...
    Постоях си дълго тук.
  • Самотата винаги е тъжна. Усетих я чрез този стих. Поздрави!
  • Горчива тишина...
  • "Без теб" винаги ражда самота,а тя твори стихове.
    Харесах.Поздрав!
  • В типичния твоя стил, който аз харесвам.
Предложения
: ??:??