Без теб
Без теб
Без теб затвор са нощите за мен!
Душата ми, в окови окована
с надежда чака всеки следващ ден!
Любовта без теб далеч остана!
Сърцето ми безжалостно разби!
Отчаяно то мълчаливо страда!
От болката се свива и кърви
получило безмилостна награда!
Без твоя смях, без твоя нежен глас
минават дните ми като присъда.
Като осъден чакам своя час
и пак тогава искам с теб да бъда!
Не знам къде си! Може би сама
поела си по своя път незнаен?
Или със друг ще търсиш любовта?
Светът голям е и е тъй безкраен!
У мен угасна всяка светлина,
а огънят без тебе само тлее.
Не топли той, не дава топлина,
дори и слънцето без теб не грее!
© Георги Иванов All rights reserved.
