Sep 9, 2006, 10:59 AM

Без теб

  Poetry
1K 0 1

       

                       Без теб<?xml:namespace prefix = o />

 

Цигара, пепелник и празна стая.           

Какво остана ми от теб?

Нима такъв ще бъде края?

Празна къща, спомен блед...

и чаша вино за утеха.

А този шал и тази пудриера,

и твоите сълзи, и твоят страх?

Нима те бяха призраци до вчера-

Плод и на любов, и грях?

А нима сгреших, че теб обичах,

че моя дъх бе ти, твоя нощем бях и аз,

че тебе исках, всичко друго все отричах

и огън палех, и стопявах лед и мраз?

Предателство ли бе това, което стори?

Лъжа ли бяха ласките ти нощем?

Кажи от истината не ме е страх!

Защо ме мъчи призракът ти още

щом в ръката ми остана прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...