Без теб – III
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи.
Потръпва сянката на здрача.
И нощите се срастват с дните.
Весден се губя във портрета –
в очите, слънчево-златисти.
Израсна дъб, току разлистен –
раним, неустоимо светъл.
Сега звездичка си смирена.
Букет прозрачни аметисти.
А аз в сълзите се пречиствам.
Притулям болка и несрета.
© Плами All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
