4 mar 2014, 22:39

Без теб – III 

  Poesía
869 0 10

Без теб – III

 

Откакто тръгна си, умирам.

По талвега от скръб съзирам

мечтите ти, досущ разбити.

 

Чернеят сънните клепачи.

Потръпва сянката на здрача.

И нощите се срастват с дните.

 

Весден се губя във портрета –

в очите, слънчево-златисти.

Израсна дъб, току разлистен –

раним, неустоимо светъл.

 

Сега звездичка си смирена.

Букет прозрачни аметисти.

А аз в сълзите се пречиствам.

Притулям болка и несрета.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??