4 mar 2014, 22:39

Без теб – III 

  Poesía
938 0 10
Без теб – III
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи.
Потръпва сянката на здрача.
И нощите се срастват с дните.
Весден се губя във портрета –
в очите, слънчево-златисти.
Израсна дъб, току разлистен –
раним, неустоимо светъл.
Сега звездичка си смирена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??