4.03.2014 г., 22:39 ч.

Без теб – III 

  Поезия
867 0 10

Без теб – III

 

Откакто тръгна си, умирам.

По талвега от скръб съзирам

мечтите ти, досущ разбити.

 

Чернеят сънните клепачи.

Потръпва сянката на здрача.

И нощите се срастват с дните.

 

Весден се губя във портрета –

в очите, слънчево-златисти.

Израсна дъб, току разлистен –

раним, неустоимо светъл.

 

Сега звездичка си смирена.

Букет прозрачни аметисти.

А аз в сълзите се пречиствам.

Притулям болка и несрета.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??