Без теб – III
Без теб – III
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи.
Потръпва сянката на здрача.
И нощите се срастват с дните.
Весден се губя във портрета –
в очите, слънчево-златисти.
Израсна дъб, току разлистен –
раним, неустоимо светъл.
Сега звездичка си смирена.
Букет прозрачни аметисти.
А аз в сълзите се пречиствам.
Притулям болка и несрета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
