Dec 11, 2009, 12:41 AM

Без време

  Poetry
782 0 2

Докосвам те, целувам те,

припомням ти нежност малко закъсняла.

Желая те, имам те,

даваш ми щастието - с него запазвам се цяла.

 

Животът ми без теб се промени,

дали загубих или пък спечелих...

Сега дните ми гонят се без дъх,

понякога за тебе питат изморени.

 

Но тази вечер ти си тук -

припомняй ми прегръдките ти нежни.

И щастието има свой кристален звук -

от телата ни две, в едно сътворени...

 

Дали ще те обичам днес или пък утре -

тази обич няма нито време, нито час.

Тя надмогнала е времето ни с тебе,

а душите две врекли са се може би без нас...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....