Dec 11, 2009, 12:41 AM

Без време

  Poetry
779 0 2

Докосвам те, целувам те,

припомням ти нежност малко закъсняла.

Желая те, имам те,

даваш ми щастието - с него запазвам се цяла.

 

Животът ми без теб се промени,

дали загубих или пък спечелих...

Сега дните ми гонят се без дъх,

понякога за тебе питат изморени.

 

Но тази вечер ти си тук -

припомняй ми прегръдките ти нежни.

И щастието има свой кристален звук -

от телата ни две, в едно сътворени...

 

Дали ще те обичам днес или пък утре -

тази обич няма нито време, нито час.

Тя надмогнала е времето ни с тебе,

а душите две врекли са се може би без нас...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...