Dec 18, 2014, 6:10 PM

Без заглавие

  Poetry » Love
494 0 7

                                                      * * *       

 

 

 

                                        Когато в очите ми рана

                                        от спрени сълзи ме боли,

                                        аз искам  навън да остана.

                                        Просторът в сълзи да вали!

                                        Когато без дъх останала

                                        след луда гонитба, без жал

                                        времето с вик бих разпрала,

                                        за да ти пратя сигнал.

                                        Тогава свободна и силна

                                        към тебе аз пак ще летя

                                        И в твоя път ще те настигна,

                                        За да ти дам любовта.

                                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лора - миличка, Радвам ти се от сърце - толкова рано съзряла духовно!
    Коментарът ти е по-зрял от много други.Ти си чудесно, мило дете с чисто сърце и една оформена личност. Толкова рано порастнала духовно и
    интелектуално. Благодаря на Бог ,че те срещнах , макар и само виртуално. Благодаря ти за коментара!
    Желая ти весели Коледни и Новогодишни празници!
  • Мнооого силно и красиво!Възхищавам се на твоята поезия!Голям талант си!Толкова е чисто и истинско!Има искрено желание за обич, да дариш любов и радост, има и толкова свобода!Браво!
  • Скъпи приятели - Мисана, Никола, Пламена, благодаря ви, че отново ме подкрепяте. Вашето приятелство ми е много необходимо. То е най-важно от всичко!
    Поздравявам ви и ви желая много здраве и лека нощ!
  • По-детски всеотдайно и наивно.
  • Браво Стойна!
    За пореден път ни представяш
    чудесен, вълнуващ и докосващ стих!
    Усетих твоята силна и всеотдайна
    любов която лъха от стиха ти!
    Поздрави от мен, скъпа приятелко
    и най-висока оценка!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...