Без заглавие
* * *
Когато в очите ми рана
от спрени сълзи ме боли,
аз искам навън да остана.
Просторът в сълзи да вали!
Когато без дъх останала
след луда гонитба, без жал
времето с вик бих разпрала,
за да ти пратя сигнал.
Тогава свободна и силна
към тебе аз пак ще летя
И в твоя път ще те настигна,
За да ти дам любовта.
© Стойна Димова All rights reserved.
