* * *
Когато в очите ми рана
от спрени сълзи ме боли,
аз искам навън да остана.
Просторът в сълзи да вали!
Когато без дъх останала
след луда гонитба, без жал
времето с вик бих разпрала,
за да ти пратя сигнал.
Тогава свободна и силна
към тебе аз пак ще летя
И в твоя път ще те настигна,
За да ти дам любовта.
© Стойна Димова Всички права запазени
Коментарът ти е по-зрял от много други.Ти си чудесно, мило дете с чисто сърце и една оформена личност. Толкова рано порастнала духовно и
интелектуално. Благодаря на Бог ,че те срещнах , макар и само виртуално. Благодаря ти за коментара!
Желая ти весели Коледни и Новогодишни празници!