Без заглавие
И ето, отново аз заставам пред листа празен,
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно.
Или пък размисли за живота ми мъглив.
А защо не подвизи на сърце, безславно
минало по пътя си толкова бодлив.
Безмълвието ме задушава с огромната си сила.
Властва над мен безкомпромисно, жестоко.
Тъгата толкова дълбоко се е вкоренила,
а мъката – разпространена широко.
И сега нещо впечатляващо да напиша трябва,
за да завърша поредната безсмислена тирада.
Някоя красива дума, която душата грабва.
Не! Просто ще поставя отново старата преграда.
© Кристиана Иванова All rights reserved.
