Безбариерно и хаотично падат звездите
Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя,
напоена щедро от сълзи и кръв.
Никой над тях не се смили: Лъчи не пося!
Само хищните цветя обвиват се със стръв.
Дърветата умират в непрогледния мрак:
луда слепота обвила е всичките твари,
като пиявици изсмукват доброто в тях
и всява в ума им мисли коварни.
Светът е като черупка от орех,
надупчена от вечните червеи: Врагове!
Само Бодлите и Болката са посев -
навсякъде, заедно с кървави страхове.
© Марина Петрова All rights reserved.
