Mar 23, 2014, 11:55 PM

Безглаголно стихотворение

  Poetry
1.4K 0 8

Сива скука, стая, тишина,
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.

Статична поза на диван,
тефтер, молив и гума,
на масата компот в буркан
голяма глътка, нито дума.

Избягал ден, пореден с празнота,
захвърлен бял тефтер на пода,
не е живот за сам в самота...
... а двама от една порода.

Усмивки две, ръце и още...
любов, копнеж и смислен ден,
мечти на двама и огън нощем,
далечна самота, значим рефрен.

Звучна тишина, споделен момент
говорещи очи наум...
страстен танц и комплимент,
емоционална експлозия без шум.

23.03.14г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...