23 мар. 2014 г., 23:55

Безглаголно стихотворение

1.4K 0 8

Сива скука, стая, тишина,
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.

Статична поза на диван,
тефтер, молив и гума,
на масата компот в буркан
голяма глътка, нито дума.

Избягал ден, пореден с празнота,
захвърлен бял тефтер на пода,
не е живот за сам в самота...
... а двама от една порода.

Усмивки две, ръце и още...
любов, копнеж и смислен ден,
мечти на двама и огън нощем,
далечна самота, значим рефрен.

Звучна тишина, споделен момент
говорещи очи наум...
страстен танц и комплимент,
емоционална експлозия без шум.

23.03.14г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...