Безименен
Видиш ли ги, Василе -
какво правят с историята?
Видиш ли, на 19-ти как
лицемерно те упоменават -
името и делото ти умишлено накърняват?
И ето, аз съм тук, в родният ти град.
Слушам как те споменават -
там, на паметника ти забравен,
стоят хора с изкуствено замислени лица
и погледи празни забити в земята,
с цигара в устата и с бира в ръката.
Видиш ли ги, Василе -
там на паметника са се събрали,
но не за тебе, а за зарята!?
Чуваш ли ги как с теб се подиграват?
Не се надявай на промяна -
такава няма!
Плаче ми се, Апостоле,
сърце ми се къса,
душа ми вика от болка,
че твоят народ не те почита...
Отворих очите си, но не виждах.
Бе се спуснала гъста мъгла,
и в очите сив дъжд заваля.
Какво да напиша, Василе,
какво да кажа: че за нас
смъртта ти е само дата.
Можеш ли да простиш
нашата забрава?
Видя ли, Василе?
Не заслужаваме ние прошка,
защото предателство не се прощава!
Видя ли, колко празни са ни сърцата?
© Нина Чалъкова All rights reserved.
