Jan 16, 2020, 11:27 AM
Безименно
Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин.
Болни мисли. Завеса и прах.
Дъх на старост. Изсъхнал пелин
и мухлясал по ъглите страх.
Ръкавици и шал. Няма сняг.
Топла стая, студени ръце
и забравено на нечии праг,
преди век уморено сърце.
Песен. Ангели. Църква. И звън.
Миг. Часовник отдавна приспан
Сватба в бяло. И сняг. Вечен сън.
Смърт. Забрава. Живот неживян.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дани, Танче, благодаря ви!
-
Чудесен безглаголен стих, Наде! Браво!
-
Силно е, Наде! Поздрави!
Ръкавици и шал. Няма сняг.
Топла стая, студени ръце
и забравено на нечии праг,
преди век уморено сърце. -
Благодаря, приятели!
-
Звучи отсечено и неумолимо - като крачките на Живота!Хареса ми много!
-
Еееее! Всяка дума -пирон! Супер!
-
И малко оптимизъм - всички ще умрем...
-
Благодаря, Пепи! И аз те прегръщам, Марийче! А, не! То, като ме знаете какво чудо чучулато съм (цитирам майка ми), горкият ми мъж...Ама да се обеси, не вярвам. То едни ниски, тънки фиданки в градината...Най много да се пребие...Благодаря, Веско!
-
Прецизна дисекция на старостта в БГ. Браво Наде.
-
Надежда..надявам се, че не виждаш бесилка около теб 🙈
-
Хваща за гърлото! Звучи като инвентаризация на един пропилян в самотност живот.Тежко е, Наденце... Но аз те прегръщам!❤️🌹
-
И... закономерен финал...
Прекрасно! -
Благодаря, сенсей! Моите стихове първо ги "виждам". Пред очите ми се случват. После идват думите...
-
Хубаво. Като справка - първи подобен стих създава Гилермо Валенсия. Много преди Радой Ралин.
А това е интимно, силно, въздействащо, красиво! -
Дени, Искре, Роси, благодаря ви!
-
И така си минава животът...
-
Чудесно е, Наде.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
