Безколедна
На пътя ми е застанало
едно Лято –
по-горещо от лава
и по-цветно от пролет,
сто каба гайди
пищят във душата му
и един меден кавал
плаче.
По мръкнало,
менците ми напива,
изпива ми и Луната
(а пък какво съм без нея),
гаси ми звездите,
една по една
(в килия превърна душата ми).
Посадило ми е
една ябълка бяла
(хем с плод, хем нацъфтяла),
и ми застила постеля,
изпредена
от момини сълзи.
А ми е коледно
(с бенгалски огън в душата),
искам да ме закичат с орехи
(не с чупливи играчки)
и с усмивки,
по-бели от пуканки
(вместо с гирлянди).
Но отвън, пред килията,
само снежни човечета чакат,
топят се от първия светъл поглед
(превръщат се в кални локви).
И съм... безколедна...
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
