yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
16 нояб. 2010 г., 16:54

Безколедна 

  Поэзия
689 0 15

На пътя ми е застанало

едно Лято –

по-горещо от лава

и по-цветно от пролет,

сто каба гайди

пищят във душата му

и един меден кавал

плаче.

По мръкнало,

менците ми напива,

изпива ми и Луната

(а пък какво съм без нея),

гаси ми звездите,

една по една

(в килия превърна душата ми).

Посадило ми е

една ябълка бяла

(хем с плод, хем нацъфтяла),

и ми застила постеля,

изпредена

от момини сълзи.

А ми е коледно

(с бенгалски огън в душата),

искам да ме закичат с орехи

(не с чупливи играчки)

и с усмивки,

по-бели от пуканки

(вместо с гирлянди).

Но отвън, пред килията,

само снежни човечета чакат,

топят се от първия светъл поглед

(превръщат се в кални локви).

 

И съм... безколедна...

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??