yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
16 nov 2010, 16:54

Безколедна 

  Poesía
653 0 15

На пътя ми е застанало

едно Лято –

по-горещо от лава

и по-цветно от пролет,

сто каба гайди

пищят във душата му

и един меден кавал

плаче.

По мръкнало,

менците ми напива,

изпива ми и Луната

(а пък какво съм без нея),

гаси ми звездите,

една по една

(в килия превърна душата ми).

Посадило ми е

една ябълка бяла

(хем с плод, хем нацъфтяла),

и ми застила постеля,

изпредена

от момини сълзи.

А ми е коледно

(с бенгалски огън в душата),

искам да ме закичат с орехи

(не с чупливи играчки)

и с усмивки,

по-бели от пуканки

(вместо с гирлянди).

Но отвън, пред килията,

само снежни човечета чакат,

топят се от първия светъл поглед

(превръщат се в кални локви).

 

И съм... безколедна...

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??