Безконтурност на блаженството
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът,
прииждащ кротко за баира,
и в шлейф под звездните брокати
в стихналия дом прибираше
децата, кучето, прането,
усмивки, гласове и обич.
Едно обикновено детство,
в което нямаше посоки.
А тишината като мляко
узряваше до златно утро,
нетърпеливо да дочака
в божурите да се разпука,
с менгуши златни да закичи
ушите слънчови отгоре,
под звуци на оркестър птичи
да зейнат дървените порти.
И чанове с гласчета медни
по път синджирно да повличат
деня със сламени ревери.
Всяка стъпка бе обичане.
Така запомних синевата,
от която бях омесена.
Тогава мама беше млада
... и ме люлееше в ръцете.
© Валентина Йотова All rights reserved.
