Безконтурност на блаженството

Mar 1, 2013, 9:04 PM

Poetry » Phylosophy

618 1 4

Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът,
прииждащ кротко за баира,
и в шлейф под звездните брокати
в стихналия дом прибираше
децата, кучето, прането,
усмивки, гласове и обич.
Едно обикновено детство,
в което нямаше посоки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безконтурност на блаженството

Want to read more?

Random works