Безкраен ден
Бягайте, делници, далече от мене,
аз само празниците вече обичам.
Какво ще ми поднесеш ти, време?
Няма смисъл след тебе да тичам.
Ти си една несправедлива жестокост,
в теб няма дори и капка надежда.
Невъзмутимо и с цинична кротост,
час подир час, ти до край довеждаш.
Бягайте в мрака, призрачни силуети,
там търсете в болките своето его.
Нямате място, където нещо свети,
треперете от страх вечно от него.
Сърцето ми излъчва жива топлина,
превръщаща леда в бистри потоци.
Живея под ярко небе от светлина
и помня добре житейските уроци.
Бягайте, натъжени души сломени,
търсете в суетата щастие ново.
Аз имам в сърцето любов окрилена,
това е силата на моето слово.
Доживях като огнен изгрев начало,
което се превърна във безкраен ден.
Отразих слънцето като в огледало
и няма да има залез вече за мен.
аз само празниците вече обичам.
Какво ще ми поднесеш ти, време?
Няма смисъл след тебе да тичам.
Ти си една несправедлива жестокост,
в теб няма дори и капка надежда.
Невъзмутимо и с цинична кротост,
час подир час, ти до край довеждаш.
Бягайте в мрака, призрачни силуети,
там търсете в болките своето его.
Нямате място, където нещо свети,
треперете от страх вечно от него.
Сърцето ми излъчва жива топлина,
превръщаща леда в бистри потоци.
Живея под ярко небе от светлина
и помня добре житейските уроци.
Бягайте, натъжени души сломени,
търсете в суетата щастие ново.
Аз имам в сърцето любов окрилена,
това е силата на моето слово.
Доживях като огнен изгрев начало,
което се превърна във безкраен ден.
Отразих слънцето като в огледало
и няма да има залез вече за мен.
© Васил Георгиев All rights reserved.
