Безлунен дрескод
---
Пак сме двама в безлунната нощ,
а небето по нощница слиза —
в този тих поетичен разкош,
в който с устни от теб свалям ризата...
Тя се стеле по две рамена,
шепне тайни в антрето на цокъла
и прегръща на пода една,
в миг отрекла и себе си рокля...
Отразени в очите, сноват
две ръце, но препълнени... с още!
И се лутат в интимния свят
думи, мисли и тласъци мощни...
В тази нощ тишината мълчи,
но китарите пеят в гърлата.
Неприкрито, крещящо — личи,
че са влюбени в теб сетивата ми.
Светла завист звездите обля,
щом със длани целуна гърдите ми
в силуета на двете тела —
с утолени очи, с устни сити...
---
© Станислава All rights reserved.
