hristam (Христина Мачикян)
531 928
Dec 4, 2013, 1:46 PM

Безмълвно 

  Poetry
609 0 4
Обичаш ме.
И те обичам.
Заравям миговете ни
във вечност,
а пръстите си -
във косите ти.
Сами сме.
Плахи и...
недоизречени.
Очите ти са
океани нежност,
в които мога
да потъвам дълго.
А някъде над нас
искрят слънца
и се спотайват
в облачния хълбок.
Топя се в топли
капчици роса
и става цветна
тишината здрачна,
в която се изричаме
безмълвно.
Очите ми тежат
от пъстрота...
но ще заплачат,
чак като си тръгнеш.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??