hristam (Христина Мачикян) hristam (Христина Мачикян)
54 531
Dec 4, 2013, 1:46 PM

Безмълвно

  Poetry
780 0 4
Обичаш ме.
И те обичам.
Заравям миговете ни
във вечност,
а пръстите си -
във косите ти.
Сами сме.
Плахи и...
недоизречени.
Очите ти са
океани нежност,
в които мога
да потъвам дълго.
А някъде над нас
искрят слънца
и се спотайват
в облачния хълбок.
Топя се в топли
капчици роса
и става цветна
тишината здрачна,
в която се изричаме
безмълвно.
Очите ми тежат
от пъстрота...
но ще заплачат,
чак като си тръгнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0