hristam (Христина Мачикян) hristam (Христина Мачикян)
54 531
Dec 4, 2013, 1:46 PM

Безмълвно

  Poetry
779 0 4
Обичаш ме.
И те обичам.
Заравям миговете ни
във вечност,
а пръстите си -
във косите ти.
Сами сме.
Плахи и...
недоизречени.
Очите ти са
океани нежност,
в които мога
да потъвам дълго.
А някъде над нас
искрят слънца
и се спотайват
в облачния хълбок.
Топя се в топли
капчици роса
и става цветна
тишината здрачна,
в която се изричаме
безмълвно.
Очите ми тежат
от пъстрота...
но ще заплачат,
чак като си тръгнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9