Безмълвно
Обичаш ме.
И те обичам.
Заравям миговете ни
във вечност,
а пръстите си -
във косите ти.
Сами сме.
Плахи и...
недоизречени.
Очите ти са
океани нежност,
в които мога
да потъвам дълго.
А някъде над нас
искрят слънца
и се спотайват
в облачния хълбок.
Топя се в топли
капчици роса
и става цветна
тишината здрачна,
в която се изричаме
безмълвно.
Очите ми тежат
от пъстрота...
но ще заплачат,
чак като си тръгнеш.
И те обичам.
Заравям миговете ни
във вечност,
а пръстите си -
във косите ти.
Сами сме.
Плахи и...
недоизречени.
Очите ти са
океани нежност,
в които мога
да потъвам дълго.
А някъде над нас
искрят слънца
и се спотайват
в облачния хълбок.
Топя се в топли
капчици роса
и става цветна
тишината здрачна,
в която се изричаме
безмълвно.
Очите ми тежат
от пъстрота...
но ще заплачат,
чак като си тръгнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
