hristam
532 results
Като в детска игра,
като цвете в сърцето
и почти на шега,
щом покълне в детето
зрънце, с обич белязано, ...
  161 
Това е само малко пътешествие
през скрежните декори на декември.
Отдръпват се с прозрачен звън завесите
и шумоли под стъпките ни времето.
Минутите се стапят по косите ни ...
  281 
  734 
  544 
  616 
  561 
Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото... ...
  739  14 
Изплъзва се от броеницата
и се търкулва зад предела –
реална, колкото измислена.
Лежерна, колкото неделя.
На юни скрила отпечатъка ...
  388  14 
Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол ...
  322 
Възможно ли е, не е ли –
все някой го е предрекъл:
в една случайна неделя
ще свършат всички пътеки.
Ще лумнат бродещи сенки, ...
  438 
Напразно търси вятърът пролука
през рехавата септемврийска плетка.
Най-бляскавото синьо се пропука,
но още носи лятната наметка.
И още в босите следи на август ...
  709 
Кехлибарена прегръдка
От август хукват слънчеви пътеки
като жребци, необуздани в стреме.
Търкулва се по тях неземно леко
ленивото от лятна сладост време, ...
  710 
Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...
  569 
Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...
  473  12 
  1012 
Истина е, съвсем наистина:
и всяко коледно чудо,
и всяко бяло очакване
сред дългия зимен шепот.
Издишат топло дихание ...
  609 
А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди, ...
  496 
Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...
  485 
Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...
  505 
От дума може да покълне
едно незабравимо цяло,
посмее ли да се изтръгне
от теснините на морала.
Да звънне яростно нагоре - ...
  504 
На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,
последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения. ...
  711 
Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...
  956 
"Защото нищо изживяно
забравата не заслужава."
На първия си ден без него
не осъзнавах, че го няма.
Тиктакането на сърцето ...
  709  10 
О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...
  994  10 
Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева ...
  1026  12 
Поне минута мълчание
А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри ...
  585 
Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре.
И нямаше ни намек за дъга,
ни пролетно събудили се бързеи.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...
  613 
Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен,
в окото ѝ заседна като котва –
кръвта му върху рамото на кръста.
Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла, ...
  629 
Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...
  727 
В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи ...
  835 
Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...
  1025 
Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.
Има маски за пред жената - ...
  767  11 
Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...
  683 
Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана ...
  729 
Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
  1275  14 
Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...
  632 
Зрее в двора тишина – помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него – къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни
и което бе живяно, върна се обратно.
И което бях изтрила с вкоравени длани, ...
  795 
Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...
  824 
Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки, ...
  642 
Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...
  642  11 
Random works
: ??:??