Jul 3, 2022, 12:10 PM

Безнадежден случай ( дует ) 

  Poetry » Love, Other
739 4 16

ПРИЗРАКЪТ:

 

Заспи ли този град бетонен в мрак

от гроба се събуждам жадно аз

и призрачно ефирен литвам пак

към тебе, бързо, в полунощен час.

Стени не ще ме спрат и ни стъкло,

дори с метал бронирани врати

и гледам - странно, в мекото легло

сънуваш нещо неспокойна ти.

 

ТЯ:

 

Сънувам, но кошмари са... Любов.

Отрязъци от просешки трохици са.

Събудя ли се - няма звук, ни зов

от дланите ти... Истинска съм скитница.

И спъвам се в бордюрите сама.

Къде си ти тогава да ме хванеш?

В изгряващото утро, след тъма,

единствено с надежда ме оставяш.

 

ПРИЗРАКЪТ:

 

Аз виждам само красотата твоя.

Безплътната ми същност е провал.

И полъха ми галещ те в покоя

напразен е, към мен изпитвам жал.

Със влюбеност наказана душа

как иска да извика сред нощта,

че истина превръща се в лъжа,

когато ме измъчва любовта.

 

ТЯ:

 

Дали не можем просто да се срещнем

в прелятото от пориви небе?

Аз ще те видя - ти ще си отсреща,

на тротоара друг... с дъх на кафе.

 

ПРИЗРАКЪТ:

 

Не мога и да се превърна - да -

и в среща, и в кафенце ароматно,

и с нежни устни ти на сутринта

от мене да отпиеш най- приятно.

 

ТЯ:

 

А бучка захар, може би и две

ще пуснеш ли - да бъде клин в живота?

В горчилката стопила се в сорбе

аз вече те очаквам с неохота.

 

ПРИЗРАКЪТ:

 

О, безнадеждност моя, ненагледна,

при теб ще бъда все неканен гост.

Макар да казвам " Сбогом " нощ след нощ

поява всяка тук е предпоследна.

Не помня нищо отпреди, не зная

какъв е моят грях? Да виждам Рая

във красотата ти е вечен ад

и обичта ми не открива цвят.

 

ТЯ:

 

Сънувам, но кошмари са... Любов.

Отрязъци от просешки трохици са.

Събуждам се - и няма звук, ни зов

от дланите ти... Истинска съм скитница.

 

ПРИЗРАКЪТ:

 

Проклятие... Безкрайно дежавю...

 

 

 

ТЯ - Ирина Радионова

ПРИЗРАКЪТ - Асенчо Грудев

 

 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??