Безнадежден случай ( дует )
ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час.
Стени не ще ме спрат и ни стъкло,
дори с метал бронирани врати
и гледам - странно, в мекото легло
сънуваш нещо неспокойна ти.
ТЯ:
Сънувам, но кошмари са... Любов.
Отрязъци от просешки трохици са.
Събудя ли се - няма звук, ни зов
от дланите ти... Истинска съм скитница.
И спъвам се в бордюрите сама.
Къде си ти тогава да ме хванеш?
В изгряващото утро, след тъма,
единствено с надежда ме оставяш.
ПРИЗРАКЪТ:
Аз виждам само красотата твоя.
Безплътната ми същност е провал.
И полъха ми галещ те в покоя
напразен е, към мен изпитвам жал.
Със влюбеност наказана душа
как иска да извика сред нощта,
че истина превръща се в лъжа,
когато ме измъчва любовта.
ТЯ:
Дали не можем просто да се срещнем
в прелятото от пориви небе?
Аз ще те видя - ти ще си отсреща,
на тротоара друг... с дъх на кафе.
ПРИЗРАКЪТ:
Не мога и да се превърна - да -
и в среща, и в кафенце ароматно,
и с нежни устни ти на сутринта
от мене да отпиеш най- приятно.
ТЯ:
А бучка захар, може би и две
ще пуснеш ли - да бъде клин в живота?
В горчилката стопила се в сорбе
аз вече те очаквам с неохота.
ПРИЗРАКЪТ:
О, безнадеждност моя, ненагледна,
при теб ще бъда все неканен гост.
Макар да казвам " Сбогом " нощ след нощ
поява всяка тук е предпоследна.
Не помня нищо отпреди, не зная
какъв е моят грях? Да виждам Рая
във красотата ти е вечен ад
и обичта ми не открива цвят.
ТЯ:
Сънувам, но кошмари са... Любов.
Отрязъци от просешки трохици са.
Събуждам се - и няма звук, ни зов
от дланите ти... Истинска съм скитница.
ПРИЗРАКЪТ:
Проклятие... Безкрайно дежавю...
ТЯ - Ирина Радионова
ПРИЗРАКЪТ - Асенчо Грудев
© Асенчо Грудев All rights reserved.
!