Безнадеждно
Безнадеждно
Кръвта ми бавно тече
с всяка секунда, капка по капка,
каквото и да сторя, няма те вече.
Ти отдавна тръгна си, забравил любовната тръпка.
Сълзите неспирно все капят -
не искат да прежалят любовта ни,
те езеро ще направят, ще чакат
да доплуваш отново до брега ни.
Ръцете, студени кат камък,
над камината всяка вечер се топлят,
но до тях не достига ни искрица, ни пламък,
все тъй ледени, преплетени за тебе се молят.
Мислите безсмислено се блъскат
ту черни, ту бледи, доловили надежда
и за миг навред се разпръскват,
докоснали криле до копнежа.
И всичко е все тъй тихо, самотно:
няма обич, няма и нежност -
едно сиво... пустинно,
едно ежедневие, обвито в безнадежност.
В устните ... вкус на горчилка,
отдавна позната и изпитана,
тя – като жестоката мъчителка
мен обрекла, да бъда наказана.
© Мария Амбова All rights reserved.
