Безнадеждно
Кръвта ми бавно тече
с всяка секунда, капка по капка,
каквото и да сторя, няма те вече.
Ти отдавна тръгна си, забравил любовната тръпка.
Сълзите неспирно все капят -
не искат да прежалят любовта ни,
те езеро ще направят, ще чакат
да доплуваш отново до брега ни.
Ръцете, студени кат камък,
над камината всяка вечер се топлят,
но до тях не достига ни искрица, ни пламък, ...