Безнадежността
Бели пеперуди по жасминът стояха,
красяха, сипеха отломки от минал живот.
Гладка, приказна, сияйна, лека...
зелени, семките на жасминът цъфтяха.
Пеещи, червени птици, над него летяха,
ненаситни, по миналогодишната пътека,
своята, искрящо-жълта, песен пяха.
Пееха на розовата самодива, чудновата,
с косите си лилави галеше дори земята.
С цветовете на мечтата, спомен и утеха,
аромати от жасминът, суетите ù гонеха. ...