Feb 6, 2015, 9:07 PM  

Безналичност

  Poetry » Other
712 0 0

Когато виното стане трудно за преглъщане.

Когато пепелникът се препълни

с угарки от миналото.

Когато котките плачат с мен

по червените светофари.

Когато те търся,

знаейки, че няма да те намеря.

Когато плащам сметката

в задимения бар. 

Когато бягам с всичка сила

без да ме гонят.

Когато ме вали дъждът

в четири сутринта,

бродеща по булеварда

сама и уплашена.

Тогава разбирам

колко скъпо ми излезе.

Затънах до шията

в дългове към себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...