Aug 21, 2025, 11:01 PM

Безплодни могили

  Poetry
192 1 0

Подмолните хора си мислят,
че с подлост се вие гнездо.
Надменност и злоба изсипват,
нехайстват от сторено зло.

 

Очакват да бъдат щастливи 
за сметка на чужди сълзи.
Привидно са мили, учтиви,
а гнилост плътта им руши.

 

Подмолните хора привидно
излагат на показ разкош,
но в погледа носят завидно
нахалство, порязващо с нож.

 

Все някого уж надхитрили
и някой им почит дължи.
Превземат безплодни могили
и давят се в мътни реки.

 

Едничкото его е всичко,
което духа им държи,
и нищо че пърха самичко,
плете пак венец от лъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...