Feb 19, 2015, 12:44 PM

Безпръстно

  Poetry
733 0 9

 

Този път е с осанка на мъж

с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж

ниже нещо на прага до спомен...

 

той е залез в следобеден сън
сгънат плик под дюшека за после
извървял синевата почти
той отдавна ме кани на гости...

и несвикнал да тръгвам в зори
все заключва в ръцете ми есен –
да окапвам когато боли
изтъняла по струните в песен...

Той е всички посоки към теб
и отвъд всеки навик – безпръстно

ниже в пясъка бели криле
и осанка на мъж... за да тръгна...
 

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...