на един пройдоха
Цял живот ли
ще се завивам
със чуждите постели?!
Цял живот ли
ще се лутам,
ще търся
себе си
във мен?!
Цял живот ли
ще се питам –
накъде ли,
накъде ли?!
Или ще си намеря
пристан
за духá
ми уморен?!
Но ще бъде ли...?!
Едва ли!
За покой –
не
съм роден...!
© Стоян Койчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
