Срещнахме се някъде в сумрака
на плъзгащата се през тялото мъгла.
Ти бе недоволна в брака,
а аз поетът с крилатите слова.
Сутринта ухаеше невероятно,
на бели цъфнали цветя,
а беше зима с пелена от вятър
и заскрежена остра суета.
Попита ме дали съм в сянката,
която те погубваше в нощта,
а бях аз само част, остатък кратък,
пред който ти настойчиво се спря. ...