Безсилието на невярващата. Молитвеното.
Да те моля ли?!
Страх ме е.
Не, не да те помоля.
А, че ще ме спреш.
Вярваме, че правиш чудеса,
а после не вярваме на чудесата.
А ние правим ли?
Да те моля ли?
Не, не съм още.
Само хипотеза.
И така е по-добре.
Искам да съм постоянна?
Искам ли?
Промяната.
Да се променя в непроменлива.
Трябва ми.
Ще се позная ли утре?
Не питам теб.
Да те моля ли?
От страх моли ли се?
От какво друго...
Защо се боря с мен?
Страхувам се, че ще съм сама,
защото искам.
Повече от това, че го искам.
Страхувам се, че ме е страх
от хората
и се променям като очите си.
А все съм същата.
А аз дори не вярвам в Бог.
Помолих ли те вече?
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
Еха, радвате ме, бе хора
-
Чета го от седмица поне... и чак сега го разбрах!!!
Дани!*
Поезия е!
(сигурно не съм била на подходяща вълна)
Поздрав! -
Благодаря ви!
И на теб, Смело сърце -
"Страхувам се, че ме е страх
от хората
и се променям като очите си.
А все съм същата."
Не се променяй заради гнева...
(страхуването е провал за слабите)
Щом имаш силата да си сама-
ще имаш избора да си безстрашната...
Поздравления!
-
Дани, радвам се, че те откривам и тук при това с доста сериозен стих!!!
"Да те моля ли?
От страх моли ли се?
От какво друго..."
От страх се правят най-големите грешки в живота!
Молитвите трябва да са от смелост, а не от страх!!! -
На твоята вълнА съм явно днес и за това почувствах стиха ти с душата си!
-
Разговор със себе си!
Понякога има нужда от това. Отговорите са вътре в нас! -
Странно е! Звучи ми като диалог по телефона, но само от едната страна... Това там за ритъм някакъв, рима... Да, знам, че така го чувстваш, обаче стиховете си имат правила. Нали?
А чудесата съществуват! Само трябва да имаш сетива за тях. И да вярваш! Аз съм ги виждал...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Признавам си, изненада ме за пореден път, съжалявам, че го виждам толкова късно! Прекрасен, искрен и дълбок диалог със себе си! Усещам, че си го написала с всичките си сетива и цялата си душа, а там е истината и в поезията, и в молитвата! Красиво е!
Изненадана ли съм?!