Безсилието на невярващата. Молитвеното.
Да те моля ли?!
Страх ме е.
Не, не да те помоля.
А, че ще ме спреш.
Вярваме, че правиш чудеса,
а после не вярваме на чудесата.
А ние правим ли?
Да те моля ли?
Не, не съм още.
Само хипотеза.
И така е по-добре.
Искам да съм постоянна?
Искам ли?
Промяната.
Да се променя в непроменлива.
Трябва ми.
Ще се позная ли утре?
Не питам теб.
Да те моля ли?
От страх моли ли се?
От какво друго...
Защо се боря с мен?
Страхувам се, че ще съм сама,
защото искам.
Повече от това, че го искам.
Страхувам се, че ме е страх
от хората
и се променям като очите си.
А все съм същата.
А аз дори не вярвам в Бог.
Помолих ли те вече?
© Даниела All rights reserved.
