Аз съм толкова апатична към чувството "живот",
което с никое от сетивата си не мога да усетя.
Превърнах себе си в един безумен графоман -
в безсмислените думи търся своята утеха.
А ти си толкова сляп и не се опитваш да прогледнеш.
Създаден си от болка, в клетките ти има скръб.
Думите ми те преследват и май развиваш вербофобия.
Аз съм толкова нещастна, но пък ти си винаги такъв.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
