Една усмивка дарена,
една душа уловена...
Едно лице, една вина,
обгърнати в невинност,
даряващи с омраза...
Остане ли там нещо,
то веднага ще изчезне!
Ще го търсим двама,
но друг ще го намери...
Ще го сподели
и всичко ще се промени!
Далече ще бъдеш
и близкото ще е далеч...
Бих го търсила,
но докато го стигна, ще угасне!
Бързаш... но защо?
Та нали светът е в ритъм!
Бързаш ли сега,
ще дойде ден и ще трябва да чакаш!
Очи!
Какви очи...
Огнени, изгарящи, нечакащи!
Отбягват всеки поглед...
дали, защото ще вали...
или може би е нещо друго?
Не! Едва ли! Влажно е и ще вали...
лято 2005
Aляска
© Стеф All rights reserved.