Jackie151 (Антоанета Иванова)
88 5789
Apr 10, 2022, 9:46 AM  

Безсмислие 

  Poetry » Phylosophy
1552 31 61

 

Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?

 

Боли ни с болката на другия,
а свойта даваме на друг,
и дебнем да се случи чудото –
да спре веригата. Дотук!

 

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме –
Дали е Път, или безпът.

 

Набъбва хаосът в главите ни –
не можем там да сложим ред,
пружината от друг навита е,
от смут духът ни е обзет.

 

Преплитат се в тревога мислите
и те не могат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е зов на друг дочут.

 

Земята – бременна от ужаси,
небето – грохнало от грях.
Прехвърчат залпове от чуждите 
или от наши ни е страх.

 

И днес е тъй – докрай обречени
на безнадежден кръговрат
да глътнем думи неизречени
в коварния, лъжовен свят.

 

Но все едно – с душите дрипави,
на сляпо мъкнем тежестта...
И търсим смисъл да напипаме,
и търсим път към Вечността.

 

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Ади! Радва ме твоята оценка!
  • Силно и много смислено.
  • Благодаря ти, Сени!
  • Очень хорошо!
  • Благодаря от сърце, Аделина. Много ме зарадва оценката ти!
  • Много хубаво пишете.
  • Благодаря, че се спря тук, Мирослав!
  • Много е добро! Останах безмълвен!
  • Благодаря, Яни! Радвам се, че ме посети!
  • Страхотна поанта! Привет!
  • Писах стиха отдавна, а сега е още по-лошо и наистина се моля за чудо!
    Благодаря, Стойчо!
  • Тежки въпроси, които трудно намират отговори.
    Поздравления, Антоанета!
  • Благодаря, че ме посети. Радвам се, че стихът ти допадна.
    Вдъхновение ти желая!
  • Тъжен, но много смислен и богат стих! Поздравления!
  • Вместо да се успокои, обстановката все повече се нажежава, не знам докъде ще ни стигнат силите!
    Благодаря, Хел, че се спря при мен!
  • Много хубав стих, Jackie! Наистина живеем в превратни времена!
  • ще чакам да го прочета целия.....
  • Логично е. Тогава да не мислим
    какво
    се крие някъде, отвъд...
    Да чувстваме Добро и Зло е "писано",
    и нека минем дадения път.

    И да настроим всяко възприятие -
    да се насити –
    Тука и Сега.
    Тогава ще достигнем необятното,
    не ще го има грозното, превратното,
    Ще има Вечност
    без въпрос – Кога?

    Това е моето убеждение - част от един мой стих, когото ще пусна някога.
  • Тони (надявам се, че мога да се обръщам така към теб), за мен болката отдавна стана неразделна част от мен. Онази част, която ми показва, че съм жива. Да, тежко е да се огледаш наоколо и да съзреш мизерия, жестокост, лъжи.... Но ако тях ги нямаше, как щяхме да знаем какво е красивото?
  • Много хора търсим смисъла, Мариела. Не че няма смисъл, всеки урок и неуспех е смисъла на човешкото съществуване, но е доста трудно да възприемем препятствията като шанс и болката - като път. Ще говоря на "ти". Благодаря, че се спря при мен!
  • Нека никога не спираме това търсене! Много хубав стих!
  • Благодаря ти, Мини за хбавия коментар. Изпадам в такива състояния и до днес, защото сме свидетели на това, какво става по света. И у нас, разбира се. Винаги търся изход и имам надежда за по- добри времена.
  • Това стихотворение съм го пропуснала и се учудвам,как е станало, но за сметка на това се насладих на едно дълбоко космическо чувство покрило всяка дума тук.Успяла си да минеш през тунела на времето и да усетиш духът си ,как се рее из вселената и после завърнал се в тялото ти,го прави да вибрира в унисон със света! В такова състояние се пишат най скъпоценни стихове! Благодаря че се насладих и поех от енергията му! Поздравявам те!
  • И на мен ми е тъжно, Иван и още по тъжно ми става. Светъл лъч не виждам отникъде, поне засега. Благодаря за куража!
  • Стана ми болно и тъжно, но стихото много, много ми хареса! Кураж!!!
  • Благодаря от все сърце, Елза. Винаги се надявам на добри времена!.
  • Много хубаво казано!
  • Романтик, благодаря ти, че посети станичката ми. Приятно ми е, че стихът ти хареса!
  • Ммм... да. Възхитен съм!
  • Благодаря за вниманието, Иван и meteor. Ако вземем под внимание това, което се случва в момента, безсмислието даже се увелечава и няма път назад, за съжаление!
  • Поздравления, Антоанета! Грозна действителност, мъждива надежда и луда радост без смисъл... Тъжно, но майсторски обрисувана картина!
  • Благодаря, Филип. Радвам се, че се спря при мен.
  • Много добре пишете! Поздравления!
  • Тази битка е вечна! И е необходима, защото, за да видим светлината трябва да има и тъмнина!
  • Благодаря, Молитва. Уж светла седмица, но още по-голям бардак отвсякъде. И се питам - докога така?
  • Много ясно и смело заявена позиция, която много ми харесва, Джаки!
  • Благодаря ти, Борис, че се отби при мен.
  • Смислен поглед над безсмислието!
  • И бих добавила, най-трудната битка е със самия себе си и най-трудно е са опознаеш точно себе си. Благодаря ти ,Роси, че те виждам тук и се радвам, че ти хареса.
  • Най-безпогрешното в този живот е смъртта. Всичко останало е покрито с булото на неизвестното. Хиляди въпроси има с много неизвестни. Много смислен, емоционален и силен стих! Поздравления, Тони!
  • Благодаря ти, Литатру. Симпатиите са взаимни.
  • Прекрасно стихотворение!
    Поздравления, мила Тони!
  • Върнах се отново на стихотворението ти, Тони, защото имам нужда да го препрочитам и попивам житейските мъдрости в него.😍 Изградила си една представа за живота, опърлен от "безсмислие във този хаотичен свят", в който "боли ни с болката на другия/ а свойта даваме на друг". Цели куплети бих могла да цитирам, пленителна е тази твоя дълбочина на изказа, както и изразената ти позиция за истинските ценности в този кратък човешки живот. Духът наистина не се съизмерва, както е казала в коментара си Гюлсер, с "фалшиви идентификации". Колкото по-ценно е едно стихотворение, толкова по-големи и смислени коментари акумулира то.👍 А ти сигурно вече си разбрала, че произведението ти е наистина стойностно! Още веднъж ти казвам браво и очаквам новите ти поетични съвършенства, Тони!💕
  • Много хубав стих, Пепи. Земята е живо същество и това, което правим тя го усеща. И реагира...
    Не знам докога ще ни търпи...
    ........................
    Иначе споделям следното - в най-значителните моменти от живота ми, аз някъде дълбоко в себе си знаех, че ми предстои това изпитание. Все едно съм го вече изживяла. В се едно, че се наблюдавам отстрани. Много ми се ще и съм уверена, че ще дойде състояние на съзнанието, в което ще ми се изясни всичко.
  • ..........
    Невидимо оставя всеки своя отпечатък
    записано във времето, а то предава
    го на вечната Земя, за да я има,
    за да не спира и за миг дори
    в лудешкия си бяг да се върти!
    ===================
    Както всеки е дошъл на тоя свят с мисия и смисъл, дали и безсмислието не е с мисъл? Само времето може да отговори. Колко пъти уж вършим смислени неща, които после се оказва, че е било по-добре да ги подминем. А безсмислени и случайни оставят траен отпечатък в живота ни.
  • Благодаря от сърце, Гюлсер. Ето и един друг стих -
    И ни се иска даже да не мислим
    КАКВО -
    се крие някъде, отвъд...
    Да чувстваме Добро и Зло е "писано",
    и нека минем дадения път.

    И да настроим всяко възприятие -
    да се насити
    ТУКА и СЕГА.
    Тогава ще достигнем необятното,
    не ще го има грозното, превратното,
    Ще има ВЕЧНОСТ
    без въпрос - КОГА?

    Прегръщам те!
  • Антоанета, изтръпнах след прочита на творбата ти. Съдържанието ѝ е поетически размисли върху философията на живота, за смисъла на житейския ни път. По мое мнение, безсмислието се поражда от склонноста на човека да се отъжествява с ума. Там се раждат желания и страсти, стремеж за съизмерване, изобщо фалшиви идентификации. Духът няма нищо общо с това. Той е (ако сме го усетили и вече се отъждествяваме с него) любящо присъствие в настоящия момент и винаги е в контакт с цялостното битие, с вечността. Дълбоко чувстваш и мислиш, талантливо си изразила позиция. Най-искрени поздравления! Очаквам още твои творби.
  • Няма. Животът продължава, каквото и да означава това. Благодаря ти, Дани, че прочете.
    Относно самотата - сами сме, дори и заедно!
  • Много е хубаво, Jackie! Поздравявам те от сърце! Винаги съм харесвал една мисъл на Шопенхауер - Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност. Това не значи, че трябва да униваме, обаче.
  • Благодаря. Идеята ми беше да изразя напиращите чувства в мен, но така, че да е отражение на душата ми принципно, не да се свързва с някакъв конкретен момент. Дано съм успяла.
  • Браво! Близка по дух и душа поезия! Толкова много съкровени чувства. Моите поздравления, Антоанета! Желая ти още много, много творчески успехи!
  • От душата ти е излязло това прекрасно стихотворение, Тони!
    Така добре си гравирала чувствата си с поетичните думи, че читателят усеща как те ескалират под емоционалния натиск! Поздравявам те за тази творба, Тони!👏👍😍
    И нека се помолим никога повече да не усещаме тежестта на

    "Земята - бременна от ужаси,
    небето - грохнало от грях"!!!🙏
  • Младене, Таня, много съм благодарна, че прочетохте този стих. Хубав ден желая!
  • Хубав стих!
    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Поздравявам те, Антоанета.
  • Благодаря Пепи.
  • Силно, с още по-силен финал!
  • Така се чувствам, Наде.
  • Тони!
Random works
: ??:??