Безсмислие
Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия,
а свойта даваме на друг,
и дебнем да се случи чудото –
да спре веригата. Дотук!
Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме –
Дали е Път, или безпът.
Набъбва хаосът в главите ни –
не можем там да сложим ред,
пружината от друг навита е,
от смут духът ни е обзет.
Преплитат се в тревога мислите
и те не могат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е зов на друг дочут.
Земята – бременна от ужаси,
небето – грохнало от грях.
Прехвърчат залпове от чуждите
или от наши ни е страх.
И днес е тъй – докрай обречени
на безнадежден кръговрат
да глътнем думи неизречени
в коварния, лъжовен свят.
Но все едно – с душите дрипави,
на сляпо мъкнем тежестта...
И търсим смисъл да напипаме,
и търсим път към Вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
