Не е вярно, че няма безсмъртие.
Всеки го носи в сърцето си
и към своите близки - смъртните
и чрез техните чувства - себе си.
Не е вярно, че няма безсмъртие,
след като някой ще помни
и ще връща на лента живота си.
Светът изобилства от спомени.
Не е вярно, че няма прераждане.
Следите от теб са оставени,
Душата ти търси възраждане
на запечатани в камъка рани.
Затова призовавам - спомни си.
Кой си, какъв си, защо си!
И какви са твоите мисли,
какво послание носят!
Защото ти си безсмъртен,
уморен си от скитане вече.
И цялата Смърт си измислил,
за да постигнеш... човечие.
© Горяна Панайотова All rights reserved.