Безсъници, овце и още нещо
Когато нощем никак сън не иде,
започвам бавно да броя овце.
Но все ги сбърквам!... Тюх, да се не види!...
Пък съвестно броя ги, със сърце!...
Но те пък, крастите, от ред не вдяват
и току щурат се напред-назад.
Една проблее, другите припяват...
Ми, бъркам ги!...Не съм пък автомат!...
Така не става! С друго ще опитам –
дано тогава сън ме навести!...
Идеята внезапно ме връхлита,
избухва в мене – да напиша стих!...
Започвам с хъс.... Редя словата...
Какво ли ще излезе от това?
Но – ядец!... Взе да ме боли главата.
Във листа пък ужасна е мъгла!...
Зората ме заварва ококорен,
с червени от безсъние очи.
Макар че пиша много отговорно,
поезия във листа не личи!...
И ти, когато не заспиваш нощем,
а стих във теб не идва от сърце,
съвет от мен, ако приемеш още -
май по-добре е да броиш овце!...
© Роберт All rights reserved.
))
